Пътеписите в нашата литература са свързани още от Възраждането с националното съзряване на българина, с желанието да се сравни с други народи, за да намери своето място.

Страданието – път към самопознанието на човека в поемата "Ралица" от П. П. Славейков Славейковата позиция за смисъла на човешкия живот в "Сън за щастие".

Характеристика на личността...

Вазовият поетичен глас полита към българските небеса като заветна молитва, за да открие противоречието между религия и национална духовност в одата "Левски".

Желанието на личността да надрасне ограничените възможности на своята семейна и социална среда и да се устреми „нагоре” към света на преуспяващите е характерно за всяка една епоха. На него са посветени едни от най-вълнуващите творби в световната литератур

Биография; "Българи от старо време": Патриотичното начало; Старите българи; Светът на младите.

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения

Относно разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов.

Поезията на Христо Ботев е поезия на гения. Неговите двадесет и две стихотворения са ненадминати образци на българската лирика - вълнуващи, разтърсващи, “катарзисни” изповеди на една поетична душа. Борба, свобода, любов, смърт, патриотизъм и жертвоготовно

Страданието е неизменна част от Живота на големия наш поет Пенчо Славейков. Още в ранна възраст той замръзва на пързалката, опитва от горчивото познание на болката, дълго се лута между живота и смъртта. Белезите на физическата немощ, парализа и страдание