Многобройните разнообразни тълкувания на най-известната творба на П.Р.Славейков – "Изворът на Белоногата", са безспорни доказателства за нейната непреходна художествена сила, която продължава да вълнува читателите и да живее активно в национално

Старобългарската творба "За буквите" на Черноризец Храбър доказва правото на един народ да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческата действителност и библейска фактология...

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".

Гергана е въплъщение на българския идеал за красота и нравственост. Към добродетелите, осветени от традицията, Славейков добавя и черти, провокирани от съвременен нему културен контекст...

"Шестоднев" е едно от най-значителните произведения в старобългарската литература - по обем, съдържание, идеи.

Когато говорят за други автори, някои писатели предпочитат да се ограничат върху творчеството им, художествените похвати, принципите на повествованието или дори само върху идейното им развитие.

Образът на Евтимий в "Похвално слово за Патриарх Евтимий" Григорий Цамблак гради един богат, многопланов и същевременно единен, цялостен, монументален извисен образ на монаха, отшелника, исихаста Евтимий, на учителя...

В творбата си "Бел ами", Мопасан изразява негодуванието си срещу новите ценности и невъзможността човек да реализира копнежа си за истинско щастие.

Иван Вазов справедливо е наречен народен поет. Две от творбите му остават завинаги в съзнанието на народа ни - романът "Под игото" и "Епопея на забравените"...

Всяко Ботево стихотворение изгражда силно идеологизирано пространство в иносказателнос поетът се стреми да внуши определени идеи на своя потенциален слушател (читател), идеи, които имат връзка с националнозначимата идея за свобода и независимост.