Никола Вапцаров има съвестта на големия ходожник: в поезията той не допуска лъжа пред другите, самоизмама пред себе си. Той гледа направо в очите на живота и на смъртта.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта.

Главният герой- Тартюф се появява едва във втора сцена на трето действие. С репликата си “Сложете бича там, до ризата корава”, отправена към слугата Лоран...

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбира, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителност няма място за тях.

Повестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития още „преди да се роди”, рисуващи родната ..

Романът на Оноре Дио Балзак-“Дядо Горио” е една реалистична картина на животът на френското буржоазно общество.

В повестта "Българи от старо време" Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество.

Евангелието от Матея изобразява Исус като Цар на евреите. Един автор казва, че относно ”Царя, който учи другите да бъдат царе”.

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.