"Ралица" е поема за българската жена.Ралица още в началото на поемата проявява най-положителните черти на девойка от народа.Макар и бедно сираче, тя не ламти за богатство.

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.

В повестта "Българи от старо време" Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество.

Да бъдеш у дома, казва ни този текст, означава да бъдеш дете в любовната прегръдка и сред напевите на една природа, която желанието изписва като "майка нежна съща".

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

Романът на Оноре Дио Балзак-“Дядо Горио” е една реалистична картина на животът на френското буржоазно общество.

В историята на литературата е прието, че Оноре дъо Балзак е създателят на психологическия реализъм в европейското изкуство.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на век.

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

Повестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития още „преди да се роди”, рисуващи родната ..