В следосвобожденска България буйният възторг от свободата често става параван за меркантилно настроени социални групи, които подмолно налагат друг морал, други ценности на мястото на погазените възрожденски идеали, които са сплотявали народа като цяло в б

“Дядо Йоцо гледа” принадлежи към емблематичните Вазови разкази. С него “големият свидетел и съдник на епохата” критикува невъзможността да се види градивното в съвременния живот. Личи едиц изпълнен с оптимизъм поглед към бъдещето на България. В него има н

Възпял в дебютните си творби петвековния копнеж на българина за постигане на свободата, Вазов има щастието да преживее и пресътвори сбъдването на националния идеал на Освобождението, ала и разочарованието да живее в първите десетилетия на вече свободната

Базовата повест “Чичовци” е съизмерима със знакови за българската литература и народопсихология творби като Ка-равеловата “Българи от старо време” и Алековата “Бай Ганьо”. Тя не само пресъздава много точно конкретната епоха, но и улавя същностни черти от

Вазовият роман “Под игото” е художествен резултат на нуждата от историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението. Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са ос

Обречена на застой във вековете на робството, на България й се налага след Освобождението да намери своята идентичност, да догони с бързи темпове европейските държави и да намери мястото си сред тях. Литературата отговаря на тази обществена ангажираност и

Именно на патриарха на българската литература Иван Вазов се пада мисията да издигне от бездните на вековете българския национален пантеон - духовен храм, в който да намерят място героите и ценностите на нацията ни. Воден от своя патриотичен дълг, Вазов ве

Ботев изявява публицистичния си талант още в Каравело-вите издания „Свобода” и „Независимост”. Там две от големите фигури на българската литература и Българското възраждане съвместно създават поредица от блестящи публицистични материали.

Поезията на Христо Ботев е поезия на гения. Неговите двадесет и две стихотворения са ненадминати образци на българската лирика - вълнуващи, разтърсващи, “катарзисни” изповеди на една поетична душа. Борба, свобода, любов, смърт, патриотизъм и жертвоготовно

“Майце си” е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Напечатано е в Славейко-вия вестник “Гайда” през 1867 година. По- късно се появява отново във вестник “Свобода” и в “Песни и стихотворения”.