Одата "Българският език" е пламенна защита на родната реч.Изпълнявайки своя граждански и поетически дълг, Иван Вазов оборва нападките и обвиненията към красотата и звучността на словото, като разкрива богатите му изразни възможности...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Вдъхновен от разочарованието си от следосвобожденската действителност, Вазов написва "Епопея на забравените"...

С одата "Левски" се открива Вазовият поетически цикъл "Епопея на забравените" (1881–1884). Тя функционира като програмна творба, защото в нея могат да се проследят най-важните похвати, които народният поет използва...

„Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла „Епопея на забравените”.

Експозиционна част, която очертава обстановката и портрета на Паисий. Тя го представя като обикновен средновековен монах. Водещ е мотивът за мрака ("тъмнини", "лампа жумеща"), който символизира епохата.

„Един кратък, но толкова пълен живот! Живот изпълнен с по¬вече творби,, отколкото дни" — казва в своето надгробно слово за Балзак големият френски поет Виктор Юго.

Когато остават с голи ръце срещу щиковете на врага, бранителите на Шипченския проход - желязото срещат с железни си гърди. Желязото се сблъсква в желязо, твърдостта в твърдост.

Подробен анализ върху стихотворението на Иван Вазов - "Опълченците на Шипка"

В този стих поетът съпоставя физическото безсилие с жертвоприношението. Оръжието се свършва, но с това не се изчерпва волята на българите за свобода.

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл.