Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Това стихотворение, адресирано като новогодишно (за 1904 г.) писмо до Мара Белчева, е включено по-късно (с авторство на Иво Доля) в прочутата Пенчо-Славейкова мистификация „На острова на блажените” -1910 г.

В самото начало на 1897 г. във в. „Знаме”, В три почти поредни броя, излизат фейлетони под общото заглавие „Разни хора, разни идеали”.

В самото начало на 1897 г. във в. „Знаме”, В три почти поредни броя, излизат фейлетони под общото заглавие „Разни хора, разни идеали”.

В годините на робството българинът е лишен от възможността да пътува по света, да опознава достиженията на човешката цивилизация. Желанието му да види нови земи и хора, да се приобщи ...

Разказът “Ангелинка” е поезия в проза и впечатлява с тънката смесица от мечти реалности. Художникът-реалист и майстор на късия разказ Елин Пелин ...

През 1893 г. Ал.Константинов посещава Всемирното изложение в Чикаго и така се сбъдва една от големите му мечти – да види Америка.

Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” е съкровенна поетическа изповед на лирическия герой в навечерието на предстоящата решителна битка за правда и свобода.

Неутолимият копнеж на Алеко към опознаване на нови страни, хора, земи го отвежда в Америка – далечна, непозната, мамеща.