Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит.

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ "Дервишово семе".

Анализ върху "Българският език" на Иван Вазов.

Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

Със сборника си "Диви разкази" Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват родопския регион.

В повестта "Маминото детенце" Каравелов създава преобърнат свят, пародиен модел на българското патриархално общество.

Често определят Блага Димитрова като продължителка на темата за трудната женска съдба в един загрубял мъжки свят.

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби.

В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.