Гогол е сред писателите,които принадлежат към така наречената”натурална школа”в Русия през 19 век.Това е реалистично направление в развитието на руската литература , което поставя проблема за антихуманноста на руското общество .

Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.

Ръкописът се намира в Кафявата тетрадка. Литературният критик Владимир Василев определя творбата като най-ярък пример за протест срещу псевдоизкуството и отговор на въпроса какво трябва да бъде истинското изкуство.

Много по нежен , по-романтичен , той вижда не толкова бурните , груби страни от променящата се действителност , колкото дълбоката скръб и погруса след погрома на септемврииското възстание.

Дванадесетте оди, които съставят „Епопея на забравените” Вазов възкресява възрожденската епоха с нейния героичен дух и с етапите на нейното съзряване.

Онегин отива в провинцията и се запознава с Олга и Татяна. Олга е ослепителна красавица, а Татяна – скромна и почти не излиза от вкъщи.

Павел Вежинов определя себе се като „привърженик на така наречения фантастичен реализъм”.

В поезията си Хр.Ботев разкрива лирическия си герой в 3 аспекта – неосъзнат бунтар(„Майце си” , „Към брата си” ) , хайдутин ( „Хайдути” , „Хаджи Димитър” ) и борецът за свобота и правда .

заглавие и година на първа публикация основна тема и проблеми композиция

Стихотворението „Хубава си, моя горо" е отпечатано за първи път през май 1875 г. в списание „Знание", което Каравелов издава в Букурещ.