Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество.

"Епопея на забравените" е най-вдъхновеният поетически цикъл на Иван Вазов. Същевременно със своята двойна насоченост във времето той едновременно е пресечна и отправна точка към останалото му творчество...

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

В смисловото разгръщане на повестта "Немили-недраги", Третата глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения,но и с благородните им чувства и светли идеали...

За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Разкрепостените стойности на българския дух през 60-те години на XIX век раждат ренесансовия смях на Вазов в повестта "Чичовци".

Иван Вазов е съвременник на историческите събития, превърнали България от робска земя в свободна, независима държава, мереща ръст с великите сили, успяваща да защити завоеванията на най-будните си синове в областта на културата, политиката, мирогледа...

Иван Минчев Вазов е роден на 27 юни 1859г. В Сопот град разположен в стремската долина. Поетът говори с особена любов за родния край. Произлиза от средно заможно семейство на търговец...

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

Вазовото творчество е символът на единство м/у поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на ...