Стихотворението "Отечество любезно, как хубаво си ти!" е публикувано в стихосбирката на Иван Вазов "Поля и гори" (1884). Повод за написването й са пътуванията на поета из Стара планина, Родопите и Средна гора...

Творбата "Азбучна молитва" е израз на радостта на Константин Преславски от великото епохално събитие – създаването на славянската азбука и превеждането на светите книги на роден език .Личи и личната тревога на автора , че няма да има творческата

Херман Хесе е един от най-значимите есеисти и белетристи в немската литература на XX век. Автор е и на многобройни лирични творби. Успява да си създаде и име на художник – сам илюстрира произведенията си.

Идеалът на писателя намира художествен израз в повестта "Немили-недраги". Творбата е повест за делата на борците за освобождение,забравени вече ,за техния патриотизъм нравствено величие и красота .

Да си припомним оная идилична картина, когато за първи път авторът описва Ния – шуртящата в зеления двор чешма, яркото слънце, смеховете на младите момичета...

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

І.Обединителен център- -тези произведения са може би най-откровената, най-директната равносметка на бореца с обществената апатия и с политическата демагогия. -Открито и безкомпромисно са разобличени личностните и социалните фактори, върху които

Американската действителност от края на 19. в. Америка става творчески импулс за любознателния Алеко като примамлив свят за отърсващия се от робската си психика българин, който се стреми да се приобщи към свободния в политически и духовно отношение свят.