Икономическото развитие на България преминава през два основни периода на промени и на преход от планова към пазарна икономика.

В преговорите по Глава 26 “Външни отношения” между България и ЕС се засягат въпросите на общата търговска политика и също така и някои нетърговски аспекти.

ЕС поставя основите на интегрирана социална политика още със сключването на Договора за ЕИО през 1957г., в който са очертани основните цели на Европейската Общност с оглед на осигуряването на икономически и социален прогрес и постигането на високо равнище

С регламентираните в ДЕО (Договор за създаване на Европейската Общност) права за свободно движение на хора, стоки и капитали в рамките на Общността се слага и началото на едно ново сътрудничество в социалната сфера.

През 2000 г. страните – членки на ООН приемат Декларацията на хилядолетието, в която са формулирани целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. (MDGs – Millennium Development Goods), голяма част от които са свързани със стратегията „Здраве за всички пр

Основната цел на политиката на солидарност е да подкрепя завършването на единния пазар и да коригира дисбалансите чрез структурни мерки в помощ на изоставащите райони или на срещащите трудности промишлени отрасли. С

На 9 май 1950 г. в Декларацията на Шуман се предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Тя става факт с Договора от Париж от 18 април 1951 г.

Преди да се превърне в реална политическа цел, идеята за обединение на Европа е само мечта в съзнанието на философи и мислители.

Първото право на европейския граждани е да пътува , работи и живее навсякъде където пожелае в рамките на Съюза. Това право е заложено в договора от Маастрихт в главата засягаща гражданството на Съюза.

На срещата в Копенхаген през декември 2002 г. Европейският съвет прави една от най-значимите стъпки в историята на европейската интеграция.