Повестта на Вазов "Немили-недраги" е била четена и все още се чете с оглед на "верността й с истинския живот, с фактовете, събитията и обстоятелствата" ...

С одата "Опълченците на Шипка" Иван Вазов завършва цикъла си "Епопея на забравените", посветен на големите събития и на славните имена от Българското възраждане.

Съчинение-разсъждение върху смъртта на Странджата.

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Стихотворението "На прощаване" е дълбоко съкровена и в същото време изключително мъжествена творба.В нея звучи гласът на един велик революционер, превърнал се в легенда за поколенията.

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Съчинението разсъждение върху тази тема показва героичния подвиг, с неговото безсмъртие, което принадлежи не само на миналото, настоящето, и бъдещето, а и на вечността.

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история - епохата на Възраждането...