В "голямата" "История славяноболгарская" на Отец Паисий, наричана макроистория, има множество "малки" историйци, наричани микроистории, които пре-раз-казват "жития"-битията на погинали....

Съчинението "За буквите" е написано в края на 9 в. Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България...

Понякога литературната история си прави странни експерименти и шеги - за авторите на посредствени произведения информацията е богата; за творци, чието дело е влог в художествената и обществената мисъл, се знае малко или почти нищо.

Паисий Хилендарски не претендира за авторово присъ­ствие в книжовния небосклон на осемнадесетото столетие от създаването на България. За липсата на такова самочувствие говорят не само оскъдните лични данни, но и едвам за­белязващите се между редовете

Подтискаща е атмосферата по българските земи в средата на ХVІІІ век. Спомените за отминало величие и слава са все по-бледи.Следите им се губят сред мрачната действителност. Засилващото се гръцко влияние и непрестанния османски гнет

Тема върху творбата на Черноризец Храбър - "За буквите".

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.

"Азбучна мoлитвa" e стихотворен пpeдгoвop към Учително евангелие и вероятно е написано около 894 година. Пo жанр произведението пpинaдлeжи към декламационната поезия, a пo функция - към извънкултовата официална литepaтypa...

"Простаранното житие на Кирил"е типичен образец на житийния жанр. Авторът на тази изключителна творба е анонимен. Предположенията за авторството на учени и изследователи клонят към личността на Климент Охридски.

Средновековнияt поет доказвва светостта на азбуката с магията на словото и пътя му към сърцатa на хората посредством свещените ритуали и познанието на Бога. Молитвата свързва в едно вярата и словото.