180 г. сл.т.е. е. Войските на Римската империя начело с генерал Максимус водят последната си битка с варварските племена в Германия. Максимус – командир на северните армии и генерал на Феликсовите легиони печели битката и бурно е аплодиран от римската вой

Дванадесети век не само увеличил философската библиотека на западната схоластика, но и включил редица патристични източници. Гръцките отци, които били достъпни за западната мисъл, повлияли върху схоластичната доктрина и метода.

Научните стремежи, свързани с имената на Вилхелм от Шампо (1121) и Анселм от Лан (1117), и техните теологични школи, до сега не са достатъчно проучени и оценени.

От Йоханес от Салисбъри знаем, че Абелар е имал философска школа. Дойч оспорва съществуването на такава школа. Това съмнение се поддържа от съвременници и противници.

Според Русо [Ρουσσό, 1963] естественото състояние превъзхожда гражданското, но е грешно да се смята, че той отрича изцяло второто.

„Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките- реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките- реки.“

Понятието „смисъл” е многозначно. То се използва едновременно в значение на „вътрешно съдържание на нещо”, „разумно основание”, „цел”, „назначение”, „крайна цел”, „ценност на нещо” и т. н.

Реакцията срещу абсолютния идеализъм и позитивизъм се изразява в екзистенциализма.Той служи като начин за постигане на целите за едно по-добро разбиране на битието на човека.

Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на 20 век. Възниква между двете световни войни и носи културно, обществено и политическо значение, повлиява дори на католическата доктрина.

Сократ e великият древен мъдрец, който стои в началото на рационалистичните и образователни традиции на европейската мисъл.