Клонът на психологията, който изучава как хората мислят , чувстват и се държат в социални ситуации

Следователно структурата на социалното пространство се проявява в най-различни контексти под формата на пространствени опозиции, при което обитаваното (или присвоено) пространство функционира като един вид спонтанна символизация на социалното пространс

Семейството е групата, в която човек израства. То определя отношенията му към самия него и към другите. Семейството формира първоначалните представите на човека за света и предопределя възможностите и границите му на развитие.

В сравнение с вече утвърдили се „беловласи” науки като математиката, физиката, историята, право социалната психология изживява своето детство (Джонев, 1996).

Социалната психология се обособява като самостоятелна наука благодарение на възхода на философското познание през ХІХ в., но най-съществена предпоставка е интензивното развитие на две нови самостоятелни науки – психологията и социологията.

Социалнопсихологичният поглед е направляван от теории и точни наблюдения на отношенията между индивида и групите в една определена социална среда.

Социалните психолози и други социални учени редовно предлагат обяснения за човешкото поведение. На по-неформално, не -научно ниво, хората предполагат за намеренията, мотивите и действията на другите, като се уповават на ежедневието.

Концепцията за нагласите заема централна позиция в областта на социалната психология. Гордън Олпорт (1897-1967) я определя като "крайъгълен камък" на социалната психология.

Всяко поведение на човека се реализира в определени условия, с определена социална цел и при определени субективни възможности. Следователно то се регулира от съвкупност обективни и субективни фактори.

Човек се ражда без каквато и да е култура. Той трябва да бъде трансформиран от своите родители, учители и други в културно и социално можещо животно.