Както майчиният така и родителският инстинкт е преди всичко ориентиран към самосъхранение и продължение на рода.

Освен това много проблеми произтичат от идентифицирането на потиснатото настроение като водещ симптом за диагнозата.

Психопатологичните конфигурации, които човешката екзистенция приема в клиниката, са резултат от диспропорция между лицето [the person] и неговата уязвимост.

Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това.

Общуването в исторически план е най-ранната форма на човешка култура и най-ранната ортодоксална дейност на човека, но и до днес остава една от най-проблемните сфери на междуличностово взаимодействие.

Важна характеристика на комуникативния процес е намерението на неговите участници да влияят един върху друг, да влияят върху комуникацията на партньора, да осигурят идеалното им представителство в друг.

Всичко, с което човек се сблъсква в своя житейски път – и тривиално, и изключително – така или иначе е свързано с общуването, проектира се в него.

Съгласно личностовата субтеория, родителското отхвърляне, както и отхвърлянето от други фигури на привързаност също води до други последствия върху характера освен зависимостта

Психологическият стрес се разглежда като „функционално, психическо състояние на организма и на психиката, което се характеризира със съществени нарушения във субективното състояние, биохимическия

Същността на „проблема на Платон“ е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: „Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много