Кредиторите на несъстоятелността нямат право да преследват индивидуално длъжника, за да се удовлетворят.

Стари и нови. Разграничителният критерий тук е моментът на възникване на вземането (а не неговият падеж), преди или след откриване на производството по несъстоятелност.

Изясняването на понятията кредитори и маса на несъстоятелността са централни за правото на несъстоятелност. Средството за колективно удовлетворение на кредиторите е масата на несъстоятелността. Последната представлява цялото секвестируемо имущество на длъ

Основанията – неплатежоспособност и свръхзадълженост са основания за откриване на производство срещу лицата, които са търговци.

Презумпцията за неплатежоспособност /чл.608 ал.2 ТЗ/ - За да се открие производство по несъстоятелност, кредиторът трябва да докаже факта на неплатежоспособността.

Неплатежоспособността е обективно фактическо стопанско състояние на невъзможност на един длъжник да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Съдът няма право на преценка дали да открие производство по несъстоятелност на един длъжник, а е длъжен да открие такова, ако установи, че са налице предвидените в закона материални основания за това.

Уредбата на производството по несъстоятелност като изпълнително производство може да се разграничи от тези по ГПК, ДОПК и АПК

Производството по несъстоятелност има няколко цели – чл.607 ТЗ. Първата от тях е свързана със справедливото удовлетворяване на кредиторите, а втората с възможността за оздравяване на предприятието на длъжника.

Като производство несъстоятелността е вид граждански процес – той е средство за защита и санкция, при незаконосъобразно развитие на правоотношение, има за цел да възстанови последиците от тяхното нарушение.