Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Всевиждащият писател" отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.

Посвещение - творбата е посветена на проф. Константин Гълъбов, приятел на Далчев, основоположник на литературния кръг „Стрелец”. Осмисляне на заглавието - насочва към темата за познанието, за опознаването на света...

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

Гео Милев е от онези български творци, които имат дързостта и таланта да поправят пътя на нови идеи и нови литературни течения на българска почва.

Така предложеният анализ на стихотворението "Кукувица" е в помощ на ученици, зрелостници, кандидат-студенти и техните преподаватели...

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

Колкото и общо да звучи подобно твърдение, то има своите дълбоки основания. Целият трагизъм на човешкия живот е побран на нейните страници - трагизъм, идващ от недълготрайността на човешкото щастие и доминантата на страданието.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.