Христо Смирненски и избрани творби от неговата поезия. Разработки на част от неговите произведения.

Пътеписът на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" разкрива впечатленията на автора от пътуването му до Новия свят в края на 19 век.

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..

В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...

Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек..

В повестта на Емилиян Станев”Крадецът на праскови” взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите,както и чрез техните представи за човешко щастие и свобода на духа....

Отношенията "личност-род-история" са проблемен център на романа "Железният светилник". Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен про

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетични достижения и налагащите се от съвремието...

Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.