Есе върху стихотворението на Атанас Далчев "Повест".......

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Конфликтът в разказа "Дервишово семе" представя един хуманитарно и общественозначим сблъсък между ценностите на патриархалното общество и ценностите на модерния свят...

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Пейзажът в повестта "Крадецът на праскови"-фон на действието или описание на действието...

Творческият свят на Йордан Йовков е една необятна вселена – неизчерпаем извор на човещина, нравственост, красота.