Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите.

Самото заглавие говори за нещо силно и непостоянно, точно като вятъра. днес го има, утре не, затова и хората казват "вятър работа".

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

Черният свят и сравнението с гробница засилват усещането за присъствие на злото, а образът на мъглата-"сивата мъгла" придава смисъла за нещастие и неяснота.

В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...

През дългия си живот Ивайло Петров описва проблемите на няколко различни поколения в своите произведения. Роден през 1923 година в малко селце в Добруджа, той живее в заобикалящата го духовна нищета...

"Железният светилник" е роман, свързан с преломни за народа ни години на отстояване на българщината и съкровищница на богати и запомнящи се образи...

Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.