В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.

Целият творчески път на Яворов е съзнателно устремен към драмата.

Основната причина Ивайло Петров да напише своята повест е желанието му, да покаже, че старият свят не е толкова идеален.

Социалното страдание,гладът и безпаричието са важен обществен проблем. В българската художествена литература темата за изтляването,физическата смърт, нравствената деградация в един деструктивен свят е често поставяна.

Във всяко свое произведение големият български писател Иван Вазов намира повод да изрази безпределната си любов към родината, към която той питае безусловна и безкрайна преданост, която люби и истински обожава.

Светът на момчето пастирче е на границата между реалното и вълшебното. Реалният свят на момчето е еднообразен , изпълнен със самота и тъга. То е сираче , отгледано в дома на леля Станка. Въображаемия свят е изпълнен с героизъм и красота.

За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът "Приказка за стълбата" авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол.

Трябва да призная, не обичам антологиите, както не обичам и общите художествени изложби. Събирането на толкова личности, които нямат нищо общо помежду си, на едно място ме зашеметява и затъпява

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов.

В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.