В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.

Творчеството на Хайтов увлича читателите не само с красотата на словото, но и с общочовешките проблеми, които разглежда.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.

Творбата на Ивайло Петров е литературно явление, част от новата българска литература, което носи особена сетивност и особен поглед към света на миналото, несрещан у писателите, творили преди него.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.