Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най–хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Интерпретативно съчинение върху образа на Нено от повеста "Маминото датенце".

В тази творба можем да видим типичното за Елин Пелин извисяване на селяните над по-богатите и облагодетелствани хора...

Въпреки че създава в духа на символизма и някои от най-великолепните здрачни лирически картини а българската поезия ("Цветарка", "Жълтата гостенка"), и някои от най-мрачните картини на социалната несрета ("Зимни вечери"), нег

Мотивът за одисеевското начало в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.

Конфликтът се реализира заради сблъсъка на ценностните системи, а от друга страна е провокиран от противоречията между човек и време.