Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

Йордан Йовков твърди, че в основата на всичко, което е създал, стои негово действително преживяване. Каква ли болка е изпитал писателят, когато прочита във вестникарските хроники за появилата се бяла лястовица в Казанлъшко.

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

В разказа "Ангелинка" Спасовден отбелязва началото на един нов живот за бедното селско сираче, което до момента на срещата с Ангелинка и Леля Дъмша е герой единствено в мечтите и виденията си.

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята. голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.

Книгата си "Из историята на българската журналистика" Стефан Коларов е разделил на осем глави. В първата, наречена "Признание и дълг", той ни разказва за историческите периоди и етапи на развитие на нашата държава. Вярата в словото, в

Едно от произведенията на Яворов, елегията „Заточеници”, интерпретира трагичната същност на подвига саможертва.

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у ....