Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи...

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

Екзистенциална връзка човек – земя, чийто посредник е трудът.

В началото на разказа авторът въвежда част от образите, сред които е леля Станка.Читателят узнава, че тя има “някаква далечна роднина, гражданка” от София с тайнственото и странно име Дъмша.

Засегната е темата за приказния свят, въздействието и върху героите, техните отношения към света.

Родното място но човека Йордан Йовков е Жеравна, а родното място на писателя Йордан Йовков е Добруджа- по-голямата част от неговата биография е свързана завинаги с тази древна българска земя.

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света