Павел Вежинов избира фантастичен сюжет за своя разказ "В един есенен ден по шосето", за да насочи вниманието към известни вече истини.

"Еквилибристиката" между мироглед и поетика бе методологическия фундамент на определен вид критика, която си бе присвоила ключа към творчеството на Гео Милев: и тръгваше един "естествен" развой към "реализъм", увенчан с поема

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Мотивът за одисеевското начало в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.

Въпреки че създава в духа на символизма и някои от най-великолепните здрачни лирически картини а българската поезия ("Цветарка", "Жълтата гостенка"), и някои от най-мрачните картини на социалната несрета ("Зимни вечери"), нег

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Да си припомним оная идилична картина, когато за първи път авторът описва Ния – шуртящата в зеления двор чешма, яркото слънце, смеховете на младите момичета...

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко.

Забележителното творческо дело на Павел Вежинов го поставя сред най-значителните световни писатели през втората половина на 20 век.

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Главният герой в едноименната творба - Серафим е носител на изключително висока нравственост.