Поезията на Дебелянов е част от творчеството на ново поколение български поети, които се определят като символисти.Темите и проблемите, характерни за произведенията им, са свързани с интимните човешки преживявания...

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Йордан Йовков е сред онези писатели, които се вглеждат дълбоко в човешката душа и търсят в нея красотата, добротата, състраданието. В произведенията му винаги присъства надеждата. Тя е дирята, която води към спасението...

Тук съм аз, човекът с плът и съзнание, а около мен е светът със своята божественост и красота; различни сме един от друг и все пак образуваме едно единство: Първа антиномия!

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето ...

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма.

В опита си да не бъде традиционалист, поетът продължава да разглежда социалните проблемите, засягани от предходниците му, чрез нов тип естетическо осмисляне на екзистенциалните проблеми на битието – страданието, смъртта, самотата...

Литературноинтерпретативно съчинение на тема "Благословената чудатост на Йовковите герои".

Николай Хайтов поставя в сборника си "Диви разкази" важни и винаги актуални проблеми. Неговите герои са носители на вечните човешки добродетели и вечните човешки недостатъци, независимо от фона, на който се разиграва действието. Любов и омраза..