"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

Най-важният проблем в новата история на човечеството е проблемът за Христос, за неговата Голгота, за философията и морала на учението му. „Християнството е в основата и на българската духовност, на българското културно съзнание.

Йордан Йовков е всепризнат български писател, чийто творби описват душевната същност на хората. Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини...

Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението.

Екзистенциална връзка човек – земя, чийто посредник е трудът.

Постоянният изследователски интерес към белязаните, различните, необикновените Йовкови герои неизбежно стига до мита Албена, разполага го на границата с други образи-митове...

При работата си над "Старопланински легенди" Йовков се обръща към различни хора с искания да му запишат определена народна песен, откъслек от стар ръкопис, надпис на чешма, отколешна случка, поверие, легенда