...в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд.

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

В "Тавански спомен" Валери Петров рисува пред нас един необичаен и доста приземен, почти битов облик на най-нежното чувство, което свързва сърцата на влюбените.

Върху четвърта част на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Митологизмът и историзмът като феномени на съзнанието се оказват определяща опозиция в европейското мислене от християнската епоха насам. Въпреки митологичната си структура християнството е и първата исторична епоха в европейската култура.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

Това е план-конспект върху посочените теми..............

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.