Хуманизмът – тази основна черта на Йовковото творчество намира различна изява в различните му произведения.

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата

Автентичният Кръстев е безкрайно интересен. Сборникът потвърждава и уви доказва неговата уникалност. Забележете драматургизма в мисията му. Четири души, само толкова е кръгът "Мисъл", непоносимо различни, ако щете и като политически пристрастия.

Дискурсът на Далчевата къща създава своя митология на предметите. Чрез тях се градят значения за изобилието и "нищетата" в самото гледане към света...

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Трагичният сблъсък между старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.

Чрез комедийно разиграна история за годеж и сватба Ивайло Петров разкрива един свят на разколебаните ценности, на съмнението и разочарованието...

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.