Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество, изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни изживявания.

Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите разнолико-сакрални проявления/измерения. Светостта на личното пространство в "Прощално" (прави) проблематизира раздялата (невъзможна)...

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Атанас Христов Далчев е роден на 12.06.1904г. в Солун и умира на 17.01.1978г. в град София. Завършва първа мъжка гимназия в София, клас. Профил (1922), философия и педагогика в Софийския университет (1927).

Образът на борбата е често срещан в българската литература. Борбата- като символ на свободния дух, на българското. Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения- откроява се индивидуалната личност, чувствата и емоциите...

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество, изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни изживявания...

Гласните звукове са широки и тесни. Широките гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни с тесен отвор. Образуват се двойките гласни. Гласния звук в неударена сричка проверяваме чрез сродна дума, в която той е под ударение...

Женската природа - психосоматични обяснения за различността между мъжката и женската природа. Резюме на разбирането за женската природа през вековете – от Античността до съвремието...

Изключително трудно е да се обхване толкова голям период от време, изпълнено с автори и творби от всякакви жанрове и стилове. Все пак, въпреки огромното разнообразие от творци, има нещо, което ги обединява и ни позволява да ги видим като нещо цялостно...

Самият Елин Пелин определя творбата си "Под манастирската лоза" като "най-хубавата" и "най-човечната".