Когато четем "Железният светилник" или някой друг роман от тетралогията на Димитър Талев, се потапяме в атмосферата на една от най-интересните епохи на Българската история - Възраждането. Интигуващо и със завидни майсторство писателят успява чре

Относно разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов.

Поп Андрей е човекът, който трябва да отхвърли илюзиите си, да поеме своята вина и да бъде възмезден за заблудуте си...

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбира, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителност няма място за тях.

Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато.

Размисли във връзка с романа “Дядо Горио” на Балзак.

Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг.

Да бъдеш у дома, казва ни този текст, означава да бъдеш дете в любовната прегръдка и сред напевите на една природа, която желанието изписва като "майка нежна съща".

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.