Гео Милев е творец с изключителна оригиналност, с борчески новаторски дух. Поет, критик, есеист, художик, театрал, проявяващ задълбочен интерес към музиката...

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Като явна тенденция през 80-те години на 20-ти век се налага идеализацията на близкото минало, като нова България се сравнява с възрожденска България в полза на възрожденските идеали...

Едва когато е възпрепятстван да гледа някое предаване или да сърфира из мрежата, се сеща за книгата- забравена и покрита с прах на някой рафт.

Паисий. Мъж на около 40. Малко прегърбен, но това впечатление се създава главно от, това че трудно можеш да го видиш във време през което не е заровен в книгите. По лицето му има гъста брада върху която изпъкват живите му и дълбоки очи

Живот с духовни ценности. Такова идеално устроение на света,хората могат да постигнат само, ако животът им е устроен по библейските правила.

Включва: особености на епохата, периодизация на ренесансовата култура, литературата през Ренесанса и жанровите й особености.

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов - "Дервишово семе", провокира у нас размисли върху принадлежността на човека към родовата общност и нейните принципи, човешкия живот и правото на човека да следва своите копнежи и мечти.

В лириката си Атанас Далчев представя потискащото, монотонно, лишено от емоционален заряд битие, което маргинализира и ограничава модерния човек...

Завистта е чувство на неблагожелателност, което се изпитва към успеха на другите. Нейните корени трябва да се търсят в бита на човека и на обществото.