Чрез повестта "Немили-недраги" Иван Вазов съхранява и пренася през вековете едни от най-светлите идеали на българския народ - свободата, самопожертвователността, родолюбието...

Изразът "немили-недраги" води началото си от българския фолклор. Във вековете на робството така назовават онези синове на народа, които, прокудени от поробителя, се скитат по чужди земи.

Иван Вазов изобразява героично време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в българската литература.

След две седмици Македонски го няма никъде, Бръчков, който обикновенно живее от милосърдието му остава без пари и за първи път чувства реално какъв избор е направил за живота си. Няколко дни той, Хаджият и Попчето ядат при Странджата ....

Няма никой по пустите браилски улици. Декемврийската студена мъгла е обхванала целия град и замъглява светлините на фенерите. Всички лавки и кръчми са затворени по това време, само някое казино работи....

Син на един богат свищовски търговец,аз зарязах тайно магазията на баща си, защото ми беше омръзнало сигурното и егоистично съществуване...

В своята повест "Немили- недраги" Иван Вазов пресъздава увлекателно и достоверно тежкото и мъченическо битие на българските хъшове в Браила.

Всеки народ има своите мъченици и герои. За националната свобода са дадени скъпи жертви – хиляди народни синове, които доброволно и всеотдайно са посветили живота си на тази благородна цел. Така мъченичеството придобива нови измерения.

В своята повест "Немили – недраги" Иван Вазов разкрива мъченическия, но осмислен от възвишени пориви живот на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението. В основата на произведението е лично преживяното от писателя ...

Всяка национална литературна творба изгражда герои - светци, отдали живота си в името на най-висшия и най-достоен идеал - свободата на род и родина.Несъмнено сред галетията литературни герои, пример на жертвоготовност, средищно място заема Странджата...