Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век..

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век.

"История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е явление на полето на обществената мисъл на Балканите през 18век, което се оказва преломно и основополагащо за хода на започналото вече духовно и политическо съзряване на българския народ..

Анализ на произведението на Паисий Хилендарски - "История Славянобългарска".

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Паисий Хилендарски е основоположникът на идеята за национално възраждане и освобождение на българите от османското робство....

След петвековно робство за българския народ идва време да открие и да се върне към историческите си корени и националната си идентичност....

С "История славянобългарска" се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като

Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Това произведение олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност. То има за цел.

Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.