Основен показател, чрез който се осъществява транзакционната функция на парите, е: Транзакционната функция на парите означава тяхната роля като средство за размяна. Това е функцията, при която парите се използват за извършване на покупки на стоки и услуги. За да разберем кой показател е най-подходящ за тази функция, нека разгледаме различните парични агрегати: a. М1: Това е най-тесният измерител на парите и включва най-ликвидните форми на парите, като например: - Налични пари в обращение (банкноти и монети) - Текущи депозити в банките (депозити, които са на разположение за незабавни тегления и използване чрез чекове или дебитни карти) b. М2: Това включва всички компоненти на М1, плюс някои други депозити, които са малко по-малко ликвидни: - Спестовни депозити - Депозити на срочни сметки (срок до 2 години) - Малки срочни депозити c. М3: Това включва всички компоненти на М2, плюс още по-малко ликвидни форми на пари: - Големи срочни депозити - Други по-висококапитализирани финансови инструменти d. Мо: Това е паричната база и включва: - Налични пари в обращение - Резерви на търговските банки в централната банка От тези опции, М1 е най-подходящият измерител за транзакционната функция на парите, защото включва най-ликвидните форми на парите, които се използват директно за покупки и разплащания. Следователно, правилният отговор е: a. М1