Да, вярно е, че търсенето на пари се отнася до желанието на домакинствата и фирмите да държат налични пари. В икономиката търсенето на пари се разглежда като количество пари, което домакинствата и фирмите желаят да държат за различни цели. Това се дължи на няколко основни причини: 1. **Трансакционни мотиви**: Хората и фирмите държат пари за ежедневни транзакции, като плащане на стоки и услуги. Например, една фирма може да държи пари, за да плати заплатите на своите служители или за закупуване на суровини. 2. **Предпазни мотиви**: Това е желанието да се държат пари за неочаквани разходи или спешни случаи. Например, едно домакинство може да държи пари за неочаквани медицински разходи или за ремонт на дома. 3. **Спекулативни мотиви**: Хората и фирмите могат да държат пари, за да се възползват от бъдещи инвестиционни възможности. Например, ако лихвите са ниски, хората може да предпочетат да държат налични пари, за да инвестират, когато лихвите се повишат. Търсенето на пари може да се изрази и математически чрез функцията за търсене на пари, която често се представя като функция на дохода (Y) и лихвения процент (i): \[ L(Y, i) = k \cdot Y - h \cdot i \] където: - \( L(Y, i) \) е търсенето на пари, - \( k \) е коефициентът на чувствителност на търсенето на пари към дохода, - \( h \) е коефициентът на чувствителност на търсенето на пари към лихвения процент, - \( Y \) е нивото на дохода, - \( i \) е лихвеният процент. С други думи, търсенето на пари се увеличава с увеличаване на дохода и намалява с увеличаване на лихвения процент.