Примерен изпитен вариант за 12 клас

Историята на подсладителите започва през 1879 г. В лабораторията на американския професор Ремсен работи никому неизвестният химик Константин Фалберг, руски емигрант. Веднъж, когато обядва, вкусът на хляба му се струва необичайно сладък. Никой друг от семейството не усеща такъв вкус. Тогава Фалберг се досеща: сладък е не хлябът, а пръстите му – цяла сутрин ученият работил с препарат, носещ страшното наименование сулфаминбензолна киселина. Веднага изобретателят хуква към лабораторията, за да провери догадката си. Предположението му се потвърждава: съединенията на сулфаминбензолната киселина наистина са изненадващо сладки. Така е създаден захаринът, който незабавно е патентован.
Двадесет години по-късно захаринът е разрешен за подслаждане на храни и напитки и започва промишленото му производство. През 1902 г. правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин. Причината е, че са засегнати интересите на захарната индустрия, тъй като годишното производство на захарин достига 175 000 кг. Захаринът става твърде сериозен конкурент. По-късно, по време на Втората световна война, производството на захарин е възродено поради недостига на обикновена захар. Оттогава производството му не е прекъсвано.
Захаринът е от 300 до 500 пъти по-сладък от захарта, но има горчив привкус, поради което често се използва заедно с други добавки. Не се усвоява от организма. Основното му качество е устойчивост в кисела среда и на високи температури. Това синтетично вещество влиза в състава на почти всички заменители на захарта. Може да бъде открит в голямо разнообразие от продукти: детски сокове, сладоледи, чипс, сладкиши, напитки и др.

В древността (А) богинята на правосъдието (Б) и справедливостта (В) Темида не била изобразявана с превързка (Г) на очите и с везни в ръцете.