Мениджмънтът на човешките ресурси се разглежда като стратегически подход за управление на персонала.

Персоналната политика характеризира начина, по който ръководството на фирмата изпълнява социалните отговорности към работещите в нея.

Персоналните мениджъри дефинират стратегиите и политиката за управление на човешките ресурси.

Фирмената култура се обуславя само от факторите на вътрешно фирмената среда.

Големият брой равнища на управление и по–голяма норма на управляемост осигуряват по–добри взаимоотношения с подчинените и благоприятно въздействие върху тяхното поведение. 

Демократичният стил на ръководене е подходящ за всички случаи на ръководене.

Мотивацията се основава на потребности на хората и цели, които те си поставят.

Проектирането на трудовите процеси се обуславя само от условията на физическата среда.

Информацията от анализът на трудовите процеси се използва за набиране и подбор, обучение и повишаване на квалификацията на персонала и оценяване на работата.

Планирането на работната сила се основава на прогнози за потребностите от човешките ресурси.

Използването на вътрешни източници за набиране на персонала има важни социално икономически предимства.

Най–широко разпространеният тип са „отворените”формуляри за кандидатстване.

Оценката на изпълнението се прави въз основа на критерии за индивидуални качества.

Установяването на потребностите от обучението става на няколко равнища.

За оценка и контрол на ефективността на обучението се сравняват целите с получените резултати.

Усъвършенстването на мениджърите става неформално.

Напредването в кариерата се основава на придобити компетенции от по-високи равнища на отговорност.

Неаполитичните методи за оценяване на работа са ранжиране и сравнение.

Системите за заплащане на труда са според изработено време или изработени резултати.

Работодателите трябва винаги да увеличават възнаграждението на труда при получаване на по-големи печалби за организацията.

Гъвкавото работно време е препоръчително във всички случаи.

Изборът на тактика при преговарянето зависи от силата на всяка от страните.

Участието на персонала в управлението има известни ограничения?

Бариерите пред комуникациите са индивидуални.

Конфликтите се разрешават най-добре винаги чрез сътрудничество.

Индивидуалните трудови договори се различават според потребностите относно условията на работа.

Дисциплинарните мерки имат за цел да въздействат върху трудовото поведение.