Косата и имаше цвят на моркови и бе сплетена на две стегнати стърчащи плитки. Носът и, досущ като мъничко картофче, беше обсипан с лунички. Под аленееше доста голяма уста, пълна със здрави бели зъби. Роклята и беше направо странна. Пипи си я беше ушила сама. Отначало смяташе да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи се принуди да пришие тук-там по някое червено парче. Дългите и тънки крачета бяха обути в дълги чорапи – един кафяв и един черен. Освен това носеше черни обувки точно два пъти по-големи от стъпалата и. Татко и беше купил тези обувки от в Южна Америка, та краката на дъщеря му да имат накъде да растат, и Пипи не искаше да чуе за други.

Но онова, което най-много накара Томи и Аника да ококорят очи, беше маймунката на непознатото момиче – малък макак, облечен в сини панталони, жълто елече и с бяла сламена шапка на главата.

(А. Линдгрен: „Пипи дългото чорапче”)