Промяната на автономните данъци изменя стойността на мултипликатора.

За да се увеличат бюджетните приходи, данъците също трябва да се увеличат.

Независимо от намаляването на дохода, което предизвиква, увеличаването на данъците води до по-голям бюджетен излишък.

Ако заетостта е под пълната, еднаквото увеличаване на трансферите и правителствените разходи за стоки и услуги води до еднакво увеличаване на производството.

Преминаването на икономиката към фазата на икономическата криза води до увеличаване на бюджетния дефицит.

Фискалната политика може да се справи с безработицата, но не и с инфлацията.

Ако производството надхвърля производството при пълна заетост, структурният излишък на бюджета е по-малък от фактическия и разликата между тях е равна на цикличния бюджетен излишък.

Дефицитният бюджет може да изведе икономиката от кризата, но ще причини инфлация.

Експанзионистичната фискална политика се състои в увеличаване на правителствените разходи, трансферите и данъците.

Въздействието на фискалната политика върху съвкупното търсене зависи от това в кой участък от кривата на съвкупните разходи се намира икономиката.

Чистият износ влияе на реалното производство, но реалното производство също влияе на чистия износ.

Ако заетостта е под пълната, еднаквото увеличаване на трансферите и данъците води до по-голямо производство.

Поддържането на активен бюджет в условията на криза ще задълбочи спада.

Увеличението на данъците с 1 млн. лв. води до намаляване на равновесното производство с по-голяма сума.

В кейнсианския модел износът е автономна компонента на съвкупните разходи, но вносът не е.

С увеличаването на износа мултипликаторите на автономните компоненти на разходите се увеличават.

Увеличаването на трансферите има по-малък мултипликационен ефект от ръста на частните инвестиции.

Когато икономиката е в състояние на пълна заетост, фина настройка чрез фискалната политика не е необходима.

Ефектът на изтласкването е валиден, ако фискалната политика използва като инструмент правителствените разходи, но не се появява, когато тя използва като инструмент данъците.

Промяната на държавните разходи влияе върху реалното производство по същия начин, както и измененията на частните разходи.

В дълъг период ефектът на изтласкването е свързан със структурния, но не и с цикличния дефицит.

Увеличаването на износа е изтичане на национален доход зад граница и води до намаляване на съвкупното търсене в страната.

Увеличаването на данъците съкращава разполагаемия доход, но увеличава производството.

Увеличаването на дохода в резултат на по-големите правителствени разходи не зависи от величината на подоходните данъци.

Увеличението на данъците с 1 млн. лв. води до намаление на потреблението с по-малка сума.

С увеличаването на вноса мултипликаторите на автономните компоненти на разходите се увеличават.

Увеличаването на ценовото равнище ще предизвика при равни други условия увеличено транзакционно търсене на пари.

М3 е най-ликвидният компонент на паричното предлагане.

Книжните пари нямат своя собствена стойност, но са официален представител и са общоприети от обществото.

Кейнсианството търси три мотива – транзакционен, спекулативен и предпазен, при определяне на търсеното количество пари в една икономика.

Паричният агрегат М2 включва само монети и книжни пари.

Общите резерви на банката са равни на сумата от задължителните резерви и свръхрезервите.

Съвременните банки използват златото като основа на частно-резервната банкова система.

Ако централната банка увеличи банковите резерви, свръхрезервите също се увеличават.

Най-важната функция на централната банка е да контролира размера на паричното предлагане в страната.

Когато кредитополучател връща заем от 1000 лв. в налични пари или чрез чек, паричното предлагане намалява с 1000 лева.

Транзакционното търсене на пари произтича от функцията на парите като средство за натрупване.

Увеличаването на номиналния БВП при равни други условия, ще предизвика увеличено общо търсене на пари и ще повиши равновесното равнище на лихвения процент.

Когато кредитополучателите на търговската банка предпочитат наличните пари пред разплащателните влогове, потенциалът на банката да създава пари се увеличава.

Търсенето на пари е правопропорционално на лихвения процент.

В периоди на продължителна инфлация стойността на парите расте.

Ако банковата система има 10 млн. лв. свръхрезерви и равнището на задължителните резерви е 25 %, тя може да увеличи банковите заеми до 40 млн. лв.

Стоковите пари имат своя собствена стойност.

Търговската банка носи доходност и ликвидност, но това са противоречиви цели.

Ликвидността се отнася до способността на активите да се превръщат бързо и лесно в пари.

Отделната търговска банка може да предостави заеми в размер, равен на свръхрезервите, умножени по равнището на задължителните резерви.

Увеличаването на равнището на минималните задължителни резерви намалява банковите печалби.

Когато икономиката е близко до пълната заетост, увеличаването на паричното предлагане генерира инфлационни процеси.

За да намали паричното предлагане, централната банка може да закупи ценни книжа на открития пазар.

Според кейнсианството паричното правило помага за поддържането на ценовата стабилност в икономиката.

За монетаризма търсенето на пари е непосредствено свързано с равнището на номиналния БВП.

Монетаристи и кейнсианци са единодушни, че експанзионистичната стабилизационна политика ще предизвика инфлация на търсенето в класическия сегмент на кривата на съвкупното предлагане.

Политиката на лесните пари предизвиква обезценяване на националната парична единица.

Основната цел на паричната политика е да стимулира лихвения процент.

Паричната политика е по-ефективна в преодоляването на кризата, отколкото в борбата с инфлацията.

Когато централната банка продава държавни ценни книжа на открития пазар, цената на тези книжа пада.

Ако централната банка желае да предпази лихвите от покачване, тя следва да ликвидира резервите в банковата система.

Според кейнсианските виждания паричната политика влияе на реалния БНП чрез потребителските разходи.

Ако централната банка желае да провежда политика на тесните пари, тя трябва да съкрати общите резерви на търговските банки.

Кейнсианците считат, че скоростта на паричното обръщение е относително стабилна.

Ако равнището на минималните задължителни резерви се намали, част от тях ще се превърне в свръхрезерви.

Ако БНБ закупи 1500 лв. в държавни ценни книжа от физически лица на открития пазар, ефектът ще бъде увеличение на свръхрезервите на търговските банки с 1500 лв.

Ако чужденците решат да задържат голямо количество американски долари поради факта, че лихвения процент в САЩ е висок, стойността на долара ще се увеличи.

Монетаристите считат, че е възможно да се предвиди реакцията на домакинствата при промяна на паричното предлагане.

Когато търговските банки вземат кредит от централната банка, те увеличават свръхрезервите си и парично-кредитния потенциал.

Българска народна банка се придържа в годините на пазарния преход към традиционна парична политика от монетаристки тип.

Ако количеството пари в обръщение е 600, а номиналният БВП е 3600, скоростта е 6.

В уравнението на размяната количеството пари в обръщение ще има предвидим ефект върху номиналния БВП само ако скоростта на парите е неизменна или предвидимо променяща се.

Кейнсианството и монетаризмът акцентират върху ролята на монетарната политика и нейното влияние върху БВП и заетостта, но кейнсианството я разглежда като задължително следваща определени правила, докато монетаризмът предписва антициклични мерки по усмотрение на централната банка.

Скоростта на парите по дефиниция е V=P.Q/M.

Според монетаризма всички промени в икономическата политика се отразяват на икономиката със сравнително дълга и невинаги предвидима отсрочка.

Паричната скорост според кейнсианците е променлива, но предвидима.

Според новите класици най-ефективна е очакваната интервенция от страна на държавата.

Според класическата количествена теория за парите увеличаването на паричното предлагане ще причини пропорционално нарастване на ценовото равнище.

Монетаризмът счита, че увеличението на държавните разходи при дефицитно финансиране стимулира частните инвестиционни разходи.

Монетаристите считат, че поради неефективността на дискреционната монетарна политика данъчните мероприятия трябва да се използват за краткосрочна стабилизация.

Според монетаризма скоростта на парите е предвидима и паричното предлагане трябва да расте с устойчив темп, за да позволи устойчив растеж на номиналния БВП.

Монетаристи и кейнсианци разглеждат експанзионистичната монетарна политика като увеличаваща равнището на цените без влияние върху реалното производство.

Според кейнсианците дискреционната монетарна и фискална политика могат да компенсират нестабилността на частните разходи.

Според кейнсианците при намаляване на лихвения процент хората са склонни да задържат повече пари и затова скоростта на парите намалява.

Според монетаристите опитите от страна на държавата за влияние чрез паричното предлагане върху реалното производство са в най-добрия случай неефективни, а по-вероятно е да имат дестабилизиращ ефект.

Според монетаристите скоростта на парите е постоянна.

Монетаристите се противопоставят на антицикличните промени в паричното предлагане и считат, че подобна политика дестабилизира икономиката.