Стилистическа и реторическа фигура, при която вниманието на читателя – слушателя се отклонява от основния предмет на изображение и се насочва към друг, несвързан пряко с първия, за да се постигне по-голяма пластичност на израза, е:

Стилистическа и реторическа фигура, при която се споменава използваното средство, а не последиците от него – “Опита тежестта на юмруците ми" , - е:

Стилистическа и реторическа фигура, при която поетът се обръща към отсъстващи или въображаеми лица, към неодушевени предмети или към паметта на поколенията, за да ги приобщи към вълненията си, е:

Стилистическа фигура, способ за увеличаване изразителността на словото чрез повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази е:

Двусмисленост, двусмислен езиков израз представя:

Творчески похват, конкретизация на идея или мисъл посредством образ, в който е вложен преносен смисъл, е:

Стилистическа и реторическа фигура, посредством която цялото се представя чрез част от него, но и обратно – частта се представя посредством цялото, е:

Стилистическа фигура, при която с разместване на думите в един израз се получава друг с противоположно значение в т.нар. симетрични изречения, е:

Композиционен похват, постиган посредством извънсюжетни компоненти, за задържане на сюжетното развитие в повествователни и драматични произведения, за да бъде предадена на развръзката по-голяма тежест или да бъде привлечено вниманието на читателя – зрителя върху нововключени ситуации и герои, е:

Стилистическа и реторическа фигура, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и речева експресия чрез преувеличаване на някои действителни прояви, е:

Стилистически и реторически похват за създаване на силна експресивност чрез разкъсване на някои фрази и обособяването им в кратки внушителни изрази, отделени един от друг с точка или възклицание, е:

Стилистически и реторически похват, при който изречения, части от тях или думи се изразяват без съюзи и граматични връзки, е:

Стилистически и композиционен способ, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека, е:

В цитата "...гарвани грачат грозно, зловещо..." можем да открием:

В цитата "...сън е бил, сън е бил тихия двор, / сън са били белоцветните вишни..." откриваме:

Когато личното име се заменя с нарицателно: вместо Иван Вазов - Патриархът на новата българска литература, говорим за:

В изречението "Небето сивочерно, огромно, притихнало, висеше над пустите поля.",  откриваме:

Каква стилистична фигура откривате в следния цитат:

Човек яде, за да живее, но не живее, за да яде.

Каква стилистическа и реторическа фигура не откривате в изречението:

Златни ръце, но сърце студено.

Каква стилистическа и реторическа фигура откривате в народната поговорка: "Ум - море!"