Заемайки централно място във системата на външно-икономическите връзки, ВИВр., външната търговия:

Между степента на икономическо развитие на страната и развитието на нейните ВИВр съществува:

При отношенията на две страни с различна степен на стопанско развитие (едната силно развита, а другата слабо развита) по-голяма заитересованост за интензифициране на двустранното сътрудничество проявява:

Факторът „наличие на природни ресурси и географско положение” оказва влияние и при развита и при неразвита икономическа база, въздействайки в една единствена посока – силно стимулираща

Широкият вътрешен пазар със своите големи потенциални възможности по принцип:

Коя от функциите на външноикономическата дейност се свързва ролята й на постигане на по-голяма икономия от обществен труд чрез по-ефективното използване на факторите на производството и съкращаването на разходите и себестойността на продуктите

Показателят, при който се съпоставят средните стойности на стокообмените респ вноса и износа, с аналогичните прирасти на БВП и НД, и други макроикономически величини, се нарича:

Най-важните представители на договорните средства на ВИ политика са:

Без съмнение външноикономическите условия и фактори са от решаващо значение за развитието на съвременната българска икономика. В същото време обемите на нашия износ и внос са толкова незначителни в световен мащаб, че както и да се променят, те не биха могли да повлияят съществено на съотношението между търсене и предлагане, респ. Равнищата на цените на световните пазари. При това положение България се определя като:

Кои от принципите на ВИП гарантира на договарящите се страни същите благоприятни условия в икономическите отношения, каквито те прилагат или ще прилагат към която и да било трета държава?

Характерния за българския аграрен протекционизъм „Житен консорциум” синдикат за изкупуване търговия и износ на зърнени храни, произведения от тях и варива” е въведен:

В началото на ХХ век (1904) България въвежда втора по ред автономна митническа тарифа, с която се установяват адвалорни мита за износните стоки и специфични мита за вносните стоки. Така митата започват да се използват:

България въвежда държавен монопол върху външната търговия:

По време на социалистическия период от развитието на България сътрудничеството с коя група страни се разглежда като второстепенен допълващ елемент и политиката към тях има ярко изразен протекционистичен характер?

Ускоряване процесите на интегриране в европейското икономическо пространство (т.н.„стратегия за завръщане в Европа”) е една от най-важните конкретни цели на българската икономическа политика след:

След 15-годишен период на „бездоговорен режим”, на 8 май 1990

Като равноправен член на ЕС България започва директно да прилага Общата търговска политика на Общността, разработвана от наднационалните европейски институции. „Директната приложимост” на законодателството на ЕС в областта на външните отношения означава, че:

Териториални-географския разрез на постъпващите у нас ПЧИ показва, че общо за периода 1992-2008 г абсолютен лидер е:

Причините за неблагоприятните тенденции във външната търговия и за непрекъснато влошаващото се търговско салдо на България през последните години са различни, но най-голяма роля за това изиграват:

Кога в условията на прехода обемът на българската външна търговия успява да се доближи до равнищата от 80-те години?

От Освобожението до края на Първата световна война най-важната българска експортна стока е:

По време на социалистическия период от развитието на българското стопанство (1949-1989г) най-важната определяща структурна промяна в износа ни е свързана с:

Понастоящем най-високи конкурентни предимства, в сравнение с всички останали страни, България има при износа на:

За продуктовата структура на българския внос през последните години (2000-2005) е характерна следната подредба на стоковите групи, разграничени по начина на използването им:

От кога датират първите търговски спогодби, сключени между България и Съветския съюз:

Водещо място при търговията и икономическото сътрудничество с развитите капиталистически страни (РКС) до 1989

В средата на 80-те години на миналия век водещият тогава наш търговски партнъор от групата на развиващите се страни изпреварва по обем на стокообмена лидера сред развитите капиталистически страни – Германия, като я измества от престижното пето място в българската външнотърговска листа. Тази държава е:

Характерно за България високо отрицателно салдо в последните години в странови план се дължи най-вече на огромните ни дефицити с:

Предвиденото в Европейското ни споразумение за асоциране изграждане на зона за свободна търговия се основава на принципа на реципрочността и асиметрията при елиминиране на митата и количествените ограничения за:

Главното страново направление на българските трудови емигранти е:

Първите три държави в нашата експортна листа за ЕС са:

От 01.01.1998 до 01.01.2007 г България е редовен член на ЦЕФТА. Воещият ни търговски партньор от тази група страни през посочения период е:

Отличителен белег на търговията на България с развиващите се държави е, че по правило износът за тези страни превишава вноса от тях, т.е. налице е постоянно положително салдо. Изключение от тази особеност се наблюдава в търговията ни с:

Още през далечната 1972 г Правителството на една от водещите развити индустриални държави едностранно включва България в списъка на страните, ползващи облекчен митнически режим в рамките на Общата система за преференции (GSP) към UNCTAD. Така, чак до приемането ни в ЕС през 2007 г Около 95 % от изнасяните за тази държава наши стоки се ползват от посочените преференции. Коя е тази държава:

Най-високи темпове на нарастване при активния външностопански туризъм на България имаме при:

Стокообменът на България с Балканските страни се характеризира с твърде колебливи тенденции. Въпреки това негова постоянна черта остава:

Основният специализиран орган за контрол и регулиране на външната търговия на България по време на Втората Св война и първите години след нея (до 1948 г) е:

Системата за регулиране на външнотърговската дейност, известна като „принцип на реализацията” (пряко изземване или покриване от държавния бюджет на получените при вноса и износа ценови разлики) се прилага при:

Като правило, в тесен смисъл, регулирането на външноикономическата дейност в рамките на националното стопанство, се отъждествява с:

Българската Търговско-промишлена палата (БТПП) по своя статут представлява:

Първите в България две свободни безмитни зони (от общо 6) са създадени през 1988г и това са зоните във:

Търговията между страните от ЕС се осъществява в рамките на единен пазар, без никакви ограничения по вътрешните граници. При превоза им през границата т.нар. „стоки на Обшността” не подлежи на митнически контрол, с изключение на случаите, когато стоките се превозват до страна-членка индиректно, т.е.през държавата извън Евросъюза.

Като част от Ес България приема действащия общ външнотърговски режим, т.е. цялостното европейско законодателство по отношение на мекрите на търговската политика. Този търговски режим засяга нормите, регулиращи:

При доставка на стоки с платен у нас акциз до друга страна от ЕС, стоките могат да се експедират:

Стоките, произхождащи от страните членки на ЕС, внасяни в България, подлежат на облагане с включените в действащата митническа тарифа мита:

При митническото облагане в ЕС, наред със ставките по общата митническа тарифа, се практикуват и специални тарифни преференции. Последните произтичат:

Специфична особеност при износа в рамките на ЕС е, че ако доставикът е данъчно регистриран по ДДС, а задграничният получател не е данъчно регистриран по ДДС, дължимият данък добавена стойност:

Българската агенция по експортно застраховане (БАЕЗ) осъществява експортно застраховане: