Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).

За прозорливите политици още от самото на-чало е ясно, че Версайската система носи в утробата си зародиша на нови войни. Към края на тридесетте години Европа и светът са отново разделени. От едната страна са пази-телите на статуквото. Между тях най-влияте