Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Четейки този цитат, в съзнанието на много хора, би изникнала само една дума, казана с доза присмех, и малко повече съмнение – защо....

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..

Времето, в което живее всеки човек се дели на три части – минало, настояще и бъдеще. Във всеки следващ свой миг той живее в настоящето, а всеки изминат, остава в миналото и с помощта на тези изминали мигове....

Много често става така, че видимото и същностното се разминават със светлинни години - без да успеят да се докоснат дори за миг. И причината обикновено не е във времето на изява или в средата за реализация на идеите, а в индивида и в неговите личностни...

Какво е любовта? Миг на наслада, болка и очакване или неизтляващо чувство, което ръководи човека? Хиляди дефиниции, хиляди разбирания…Чувство, което много трудно би могло да се опише...

Срещнали се на "кораба на мечтите", преживели най-великото блаженство, докоснали се до звездите, в само един безкраен миг всичко свършва жестоко, невъзвратимо...

Живей за мига! За оня миг, в който ще уловиш Идеята, оная Голямата Идея. Мига, в който блуждаеща Идеята пресича пътя на мисълта ти. Макар, че не е ясно дали тя пресича твоя път или ти, вървейки, случайно попадаш на пътя на идеята....