Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

В стихотворението си Христо Ботев се отправя към все основни теми - любовта към своето либе и дългът към родината.

Този народ носи в кръвта си гените на просветителите Кирил и Методий, Климент Охридски и Паисий, но и гените на великите революционери Раковски, Левски, Ботев…...

Поезията на Ботев разкрива свят на възвишени идеали, в който борбата за високи стойности - лични и национални, заема централно място. Лирическият герой, юнакът, осмислил действителността...

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.....

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение,което пък е постигнато само чрез борба - едиственият път на избавление...

В стихотворението си Христо Ботев се отправя към все основни теми - любовта към своето либе и дългът към родината. Любовта и дълга са два контрапункта, те са противопоставени...

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

В първото стихотворение на Ботев "Майце си" се появява образът на смъртта.... Мотивът за смъртта е застъпен и в "Към брата си", но не се визира кончината на конкретна личност, а духовната смърт на поробения народ.

Христо Ботев пише стихотворението "На прощаване", когато се готви да премине в поробеното отечество с четата на Жельо войвода през 1868г. (осуетено от румънските власти).Излиза за първи път във в."Дума на българските емигранти", 1871г.