Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите. В произведения като “Доклад”, “Горки”, “Пушкин”, “История”,