Войната и красотата в разказа "Последна радост" на Йордан Йовков са съдбовна част от живота на човека...

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

Страданието е силно чувство, което преобръща целия духовен свят на човека. Когато то е породено от социалното положение, когато оцеляването е борба, твърде трудна за водене, когато нищетата отнема последните искри радост от детските очи, то представлява

В зрелите произведения "Последна радост","3емляци","Белите рози"-се откроява специфичното в Йовковото отрицание на войната.То се ражда не в самоизчерпващото се фрагментарно описание на мирното всекидневие и зловещата смърт,а

В "Декамерон" Джовани Бокачо утвърждава една нова концепция за човека като съчетание от добро и лошо, от възвишени чувства и греховни дела, земен и жизнелюбив, способен да бъде в едно и също време господар на съдбата си и играчка в нейните ръце

Типичен персонаж от епохата на Възраждането, Дядо Либен е видял много от живота.....Неговият образ съдържа идеята за човешката добрина, която веднъж сторена носи радост и щастие, на този който я е направил.

В своето творчество Йовков създава един нравствено-красив и хармоничен свят, чиито герои са носители на висши и вечни добродетели...

Проблемът за безсмисленета стихия, наречена война, и за способността на човека да съхранява порива към красотата и романтиката....

Изгубеното е донесло страдание на индивида, но си струва заради любовта. От творбата струи светлина, радост, дори своеобразната свобода, която е намерена по друг начин. Силата е ясно изразена, нова сила, друга, по-различна....